Прочетен: 819 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2008 17:25
Разкъсана рана намери
Да я позакърпя реших
Иглата си вденах
Кръпка цветна заших
Дупката прикрих.
Но отвътре раната заработи
Нещо неспокойно забоботи
С гной и течност се покри
И започна да боли.
Сложих нова кръпка, по дебела
Ших я ситно, нали съм смела
Бродерия направих, нали съм си умела
Раната затворих, но Уви!
Отново заговори
Отново се отвори
Отново закипя
И започна се една...
Тя боботи и ръмжи
Аз си пея "Не боли"
Тя се сърди и гърми
Аз се смея – да мълчи!
Този страшен диалог
Го влачихме от глог на глог
Вече четиресет лета,
Но ето случи се това
Раната ми днес запя.
Аз я отворих, надникнах, почистих,
Разгледах, огледах, разлистих
Помилвах, погалих, разкрих,
Попитах, запитах, отплитах,
До корена стигнах
И там се поспрях.
Детето спящо съзрях
И ръката на злодея
Тя - която наранява,
А теб те дострамява
И ти раната криеш
Следите миеш
Сърцето наранява
Душата закърнява.
Раната моя вече заздравява
Лекува се бавно, къде ще се дява.
С ласка я открих
С целувки я покрих
С любов я лекувах,
В себе си ликувах
На всички я показах
В този стих за нея ви разказах
Защото аз съм горда с тази рана
С болките започнах
А вижте пак, каква тя стана.
22.05. ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА....А В ДУШАТА ...
- Арменският Геноцид,една незарастваща р...