Не обръщай гръб. Нещата погледни в очи.

Защо все очакваш удари? Ох, замълчи!

Омръзна ми от опит, от минало

Всичко това е отдавна заминало.

Бягаш, бягаш, но то се закачва.

Куката остра в теб се затлачва.

Остра бодежи в гърба си усещаш

За случаи тежки изведнъж се сещаш.

Загърбваш, побягваш, защото е лошо

В очите не гледаш, защото е страшно

Но лошото свърши, а страшното мина

Дойде пролетта, след тежка, дълга зима

Само смелост малко набери

Отвори очи и погледни

Туй прераждане, е така земно, ново

И в подарък те чака радост наготово

Дълго те чака, търпение загуби

Тръгна сама да те търси по всякакви друми

Къде се бави? На къде се задява?

Да те срещне тя все се надява.

Повярвай! Това е тук и сега.

Такава е действителността!

Това ти създаде.

Работи, търси и не се предаде.

Чака те Радостта с нова премяна

Красива, весела и засмяна

Палава, нежна и лека

Приемаща с усмивка мека

Леко разсеяна и малко замечтана

Но при всички положения – дама!

Смело по  пътя поела

Крачи, а и другите с нея подела.