Чувствам се объркана като прежда в размотано кълбо.
Има моменти, в които посоката е ясна,
Тичаш, търсиш и следата е прясна.

Днес разбрах, че аз съм Хубава жена
И как не съм го знаела от раждането до сега?
Променила отношението си към парите,

Лъжата идва винаги внезапно
Лъжата нахлува неканена и нахално остава
Лъжата идва в дните ми

Събудих се от сън в майчината си черупка
Почуках я с клюна - нещо леко хрупка
Почуках още малко и нещо се пропука

Днес е денят на нейното погребене
Отиде си горкичката без всякакво съжаление
Отиде си тихо, жертвено и с плач

От днеска съм в траур
разделям се със смъртта
влизам в света 

Има ли неболезнени раздяли?
Защото аз познавам само тези
Пълни с много болка, смърт и рани

Премахнах своите прегради
Съборих своите огради
Изчистих плевелите стари

По стръмните пътеки се катеря смело
Но не тичам много посред нощ
Тук  съм, когато светлото пробие

 Червения килим на съдбата
Тя постила пред всеки
А ние далеч от вратата

Днес свойта Жажда на разходка водих.
По улиците градски ходих и пребродих.
Ходех, търсих, но Жажда си не задоволявах.

Слънцето е тук и винаги e тук.
Погледни го! Тук пред теб, над теб, в теб.
Слънцето е в теб!

Там някъде на уличка мъничка  тайно се срещнаха Той-  Живота и Тя - Смъртта. Тихо зашепнаха, главите поклатиха и споразумение достигнаха, подписаха, нещо ненаписано, тя доволно се засмя и така решиха не една съдба...
Кой кога да се роди...

Това бе гръм, голяма изненада
Аз стокилограмова, дебела дама
Открих, че в мен се крие нещо

Срещнах мъж, който ми каза "обичам те" само
                         И чух как се тропват вратите ми здраво
                        Той ме погледна и усмивката му грейна