Сковаващата сила на срама
Като желязо ме притиска
Реже късове месо 

Какво да съм доволна  така ми пречи
Какво пред мене се изпречи
Какво ми е така познато

Аз те обичам
И когато нищо не правиш
И когато мълчиш

(моята истина остава независима от другите)
Да погледнеш хората в очите
И да останеш ти в себе си

Появи се поредния човек
На когото повярвах, 
И мислех, че от него зависи моя успех

Тук съм
Ръката си протягам
И ти уморена на нея си полягай

ИЛИ ТРУДНО ДОСТЪПНА?
 
От къде ли в мен това се е взело