Хубаво е ясно в себе си да осъзнаеш
Имаш избор – на дълбокото да се скътаеш
Или със силата си на света около себе си да повлияеш.

Какво ще стане,
ако вдигна бента,
който съм построила между хората и мен?

Живея в контрасти
В ежедневие пълно със страсти
Пиша с черно на бяло,

Ако животът е река,
Защо аз винаги съм на брега?
Ако животът е любов,

Беше в мен и беше с мен с годините
Беше се родила от отношението им, на роднините.
Беше се покрила там, в дъното на моята душа

Толкова камъни, трудности видяла
Много от тях с лекота и мъдрост преодоляла
Сега стигнала до морето, тя се спряла

Стоя днес разголена пред вас. Но не като на съд, а като на разгулно стриптийз-представление. Стоя на сцената като на празник, чувам музиката в моя чест и опиянена слушам възгласите на тълпата. Гласове на възбудени мъжкари, стоят в тъмнот...

Сковаващата сила на срама
Като желязо ме притиска
Реже късове месо 

Какво да съм доволна  така ми пречи
Какво пред мене се изпречи
Какво ми е така познато

Аз те обичам
И когато нищо не правиш
И когато мълчиш

(моята истина остава независима от другите)
Да погледнеш хората в очите
И да останеш ти в себе си

Появи се поредния човек
На когото повярвах, 
И мислех, че от него зависи моя успех

Тук съм
Ръката си протягам
И ти уморена на нея си полягай

ИЛИ ТРУДНО ДОСТЪПНА?
 
От къде ли в мен това се е взело

В началото на Новата Година
Рано-рано сутринта
Събуждам кутията със собствени желания