Локомотив парен,

Наперен и малко див

Но истински локомотив

В моята гара навлезе

И както навлезе – бързо излезе

Но преди да излезе

Със свирката си разкъса тишината

Раздра  далечината

Мълчанието и тъгата

Разтърси стените

Покрива се напука

А той продължава, не му и пука

Ръмжи, напира, руши

Дълго строени в миналото стени.

Отвсякъде се рони мазилка

А той не спира с тази свирка

Толкова много трясък и шум

Той релсите продължава – бум-бум

Стой спри се, първо обясни

Кой, кога, на къде, защо ме събуди

Пушеци, свирки, колела и шум

В котела разпален огънят гори и пее:

"Няма време качвай се, трябва да се живее!"