Бегълката в мене си отиде

Захвърли ме и продължи

Не можех повече да я спирам
Не исках повече лъжи!

Забързана изтича в мрака

Заяждах се в последно време с нея

Бях не малка  сива "драка"

Аз останах -  тук ми е добре

Загледах се безгрижно в небето

Изтегната на старо канапе

А аз зарадвана и кротка

Усмихната й махнах

Като домашна стара котка

Обвини ме в липса на амбиция

А аз мромърморих отговор небрежен

Заела моята котешка позиция

А аз свободна вече съм

Да помързелувам, да почина

И да се отдам на сладък сън.