Стоя си аз сама

Стъпила едва

На тази сръмнина

Едва подпряла се на пръсти

Без всякаква опора

В самота

Дошла до тук, едва

Катерила се през нощта

Пълзяла през деня..

Успяла, някакси,

Но пак сама.

Ето ме сега

На покрива

Покрива на нивото на света

Но не остър и недружелюбен

А плосък и широк,

Просторен, чист, удобен и дълбок

Покрив, който ти подава рамо

Покрив, който кани те -

"Остани с мене само"

Покрив, който ми напомня дивана в хола

Или поне креслото

Там където своя покрив често покорявам. 

Покрив, който дава ти вода

Който напоява всяка твоя жажда

Който в жега пази ти и сянка

Покрив дружелюбен и гостоприемен.

Покривът е... моят дом.

Покривът е там където аз чуствам се обичана, желана

Покривът е там, където ми лекуват всяка моя рана.

Покривът е тук, където съм сега

На това ниво, на таз земя

И не трябва пътища да изминавам

Покривите в моята душа да покорявам

Катеря се не спирам,

А  себе си от себе си отдалечавам

Където на покрив аз себе си оприличавам

Покрив е където намеря своята душа

Покривът е там ,където аз реша..

Поне така реших..

Покривът е... да, така е за сега.