Вулканът в себе си открих

Дълго се срамувах и го крих,

Мислех си, че само болки причинява

Че близките ми хора той изгаря, наранява.

Но в една сутрин тиха, ранна

Докато си почиствах стара рана

На Вулканът дадох "Зелена светлина"

И той изригна от дъното на моята душа.

Пясък, мръсотия, късчета земя

Спомени болезнени, буци мъка и вина

Всичко в лавата потъна, изгоря

И тогава небето наоколо порозовя.

Покри се със звездите на заря

Лава, огън, искри, светлина

Изобилие, радост, топлина

С любов наоколо се разпиля.

И сърцето, облекчено, тихичко запя

Песничка приспивна, люлка залюля

На една освободена, чистичка душа

На една смела, истинска жена.

С галещата сила на бяла светлина

С милващата мощ на любовта

Раждаща радост, изобилие и блага

С подвига си да е жива тука и сега.