Аз от мъртвите се отказах

Живите се отказаха от мене

Съвсем сама останах

Какво стана днес с мене

 

Ножове ме разкъсват

Болка ме разпръксва

Нещо в мен се надига

Ще се пръсне

 

Излей го навън. Пиши, но ти вече го правиш. На мен писането ми помага...

Ако нямаше болка, нямаше да има и радост, те са лицата на една и съща монета...


Сърцето ми изстина,

болката го блъсна

и пръсна като старо огледало –

на хиляди парченца…

Окървавена душата ми изстена

безсилна пред истина –

убийствена, жестока –

надеждата угасна…

И


Има щастие - мимолетно е то,
само миг - и отлита в отвъдното.
Има щастие - миг изживян
на живота сред бурите...
Има щастие - полъх от пролетен цвят
в този зимен неприветлив свят!

Купете се откажеш от мъртвите, но те не могат да се откажат от нас, защото те са нашият корен, ако и тяхното име се превърне в прах и пепел, то и нашето съществуване ще бъде едно нищо, от живите можеш да побегнеш само в своята самота, но Но понякога е тя достатъчно мощен да ни даде сила за следващото битка.Прекрасна песен, твърде кратко, но с много съобщения.