Прочетен: 776 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2009 16:08
Стоеше си свита малка муза
Самотна, безлична,
Мъничко различна.
И така си беше,
От както се помнеше
От както като муза се бе родила
И от както Муза се бе кръстила.
Появаха се, вдъхновяха се
Успяваха и отминаваха.
Тогава се появи разказвача
Той се приближи и...
Я забеляза...
Тя го вдъхнови (по навик)
Изпълни това, за което бе родена
И успокоена
Реши да си отиде.
Точно така незабелязано
Както бе дошла.
Но този път му го каза.
Не за друго, а защото
За разлика от другите
Той я забеляза.
Май истината бе, че
Тя поиска да избяга.
Уплаши се от тази драма
Защото нещо се обърка
Този път Разказвача
Я беше вдъхновил нея
И тя почуства нещо ново
Непознато.
Нещо беше пробило
Нейното наметало
Нейната защитна маска
И от вътре сърцето й
Започна да драска
Като малко коте искаше да изкочи
Не, не що по-силно
Започна да клокочи.
Тази Муза се замисли тревожно
Тя не бе частна Муза
За лично потребление
Тя бе за свободното
Изявление
Тя на никого не пренадлежи.
Днес е тук, а утре...?
Дали, ако не остане
Някой щеше да тъжи?