Да изтръгна дървото на смъртта. Сега?
Защото завзела е моята душа
И не е оставила място за живота
А искам да живея. Кога?
Изтръгвам те, а с тебе съм живяла много векове
С мъртвите съм жива, пред живите умирам
Пред теб се чувствам жалка като мъничко дете
В теб се взирам и пътя все по-трудно го намирам
Ти си на живота ми целта
Но за теб замислени в мъката потъвам
Към теб стремя се, смъртта
В теб загледана, по пътя се препъвам
Знам ,че си тук, наоколо
Хей ти, смъртта
Но не ме влачи с тебе на дълбокото
Че ми е свидна моята душа.
Искам да живея,
Отдръпни се от мен
Искам да се радвам и пея
Има още много дни пред мен
От тук разделят се пътищата два пред мен
Ти по единия, трудния поемаш
Аз по другия лесния ще тичам и се радвам
И бързай, отдалечи се,
недей тук при мене да задремваш