Попитах морето коя съм сега

А то ми отвърна като на шега

"На мене приличаш

В изобилие се обличаш.

Но понякога това забравяш

И на отчаяние се предаваш.

Помни, на морето необятно

Му е малко непонятно

Че огради си строиш

Че зад вратите се таиш

Че ключа криеш под черджето

А после се чудиш се,че  е празно чекмеджето

Че нямаш спомени, пари и вещи

Че си сама в нощите горещи.

Бъди от днеска изобилие вечно

Бъди момиче красиво и човечно

Себе си на видно покажи

И не крий вече тез очи добри".

Усмихната прогледнах

Към  залеза красив посегнах

Ръцете си с изобилие напълних

В сърцето си любов допъних

На вълните волно се полюшках

В морето, моето се гушнах.

А после намълних с изобилие моята душа

Да имам и когато си отида у дома

3.12.09