Радостта избухна от мен

И неуправляемо се разля по учиците на града.

"Не прилично" – промърмори стара баба

"Много шумно" – процеди кратко стареца отсреща

"Срамота, на тези години" – изсъска съседката

"Колко е хубаво" – заджапаха в нея децата.

***

Освободих Радостта си

И тя бликна весела от мен и неудържима

Не съм вече лицемерно  тъжна

Не трябва вече да се крия

Не искам вече страдаща да се преструвам

***

Не искам живота си да превръщам в безкрайно погребение

Не искам детството си да осъждам на забвение

Искам истинското си лице да покажа

Без да  си мисля, че с това някой ще накажа.

***

Радостта бликна от мен и заля света

Потопи тревата, покри цветята, напои дърветата

Изчисти завистта, ревността, лошотията, гнева

Остави на страни само тези, които настояваха да са самотни

Всички други завлече на далече

До морето от любов, приказки, мечти

Вля се в него и създаде един нов свят.

Моят свят.