Постинг
19.08.2009 10:45 -
Непознат
Срещата ми със случаен непознат
Изкара с лекота на бял свят
Това, което упорито съм го крила
Опаковала и заровила
И с много усилия закопала
В дълбока страшна яма
С много пръст зарила
От хорските очи закрила
Години наред, гордо съм отричала
С много епитети съм се кичила
Че съм силна и непобедима
Че пред мъжете съм непоклатима
Че няма мъж на този свят
Бил той познат или непознат
Който да разбие моят свят
И за изкара заритото на бял свят.
Аз за себе си се бях зарекла
Никога думите отново да не изрека
Да съм силна и железна
Ако някой почука, вратата да му тресна.
А ето, че той почука и мълчи
Нищо не обещава, не виждам очи
А така ми влияе, така ме гори
Господи, защо пак ме мъчиш, моля те отговори.
Няма коментари
