Истината плиснах и чак я разлях

Дано да стигне до другия бряг,

Дано по пътя да се изчисти, разбули

И когато стигне, да предизвика и бури.

 

Истината крих, за друга се представях

Но ме болеше, тайно страдах.

Играх си на весела и игрива

А в къщи плачех, сгръчена от болка дива.

 

 Много рани, много безпокойство

 Свободна, чуствах се в робство

Много болка, никаква утеха

Така робиня съм от памти века

 

Крия се и плача

 А пред хората – палячо.

Играя роля двойна-тройна

Външно съм силна и спокойна

 

 Крия своето страдание

 А говорят, че страдание

Се чисти чрез ридание

Пишейки послание, след послание.

  

Римата помага ми, но за Бога

 Не искам повече..., не мога.

Искам нещо да погали моята душа

Ето, ...дойде утрето, свърши се нощта...

13.08.2009

  

Една градивна забалежка, нали няма да се обидиш?
Ако може обаче не "разтягай" снимките и премахвай белите полета с Delete.

Лек и слънчев ден
от мен!

за дизейнерската забележка. Още се уча.

много мелодично, малко меланхолично, но се лее твоята писалка....:)))

и това е хубавото в този живот!
Лека вечер и спокойна нощ!