Чаша с вино от мене прелива

Чаша с вино, а кой ли я налива?

Чаша с кристали и поглед над нея

Няма ли той да отпие от нея?

Страх ме е ще ми откаже

Страх ме е себе си да му покажа

Защото с отказа му, себе си ще накажа.

От колкото отхвърлена и с нова рана.

Всяко мое предложение

Аз виждам като унижаващо падение.

Имам вино много, стига и за двама

Недошъл си тръгваш, а аз сама останах

Сама поисках, защо ли страдах?

С вино болката отмивам, че нетърпима стана

Пия, но не се напивам,

Чашата прелива, но отново я наливам.

Ти беше жаден, а аз на своя страх устоях

Поканих те тихо и ти ме прие

От самотна жена се преврънах в дете.